възстановител

Речник на българския език

възстановител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • въстановител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ста-но-ви-тел
непълен член въз-ста-но-ви-те-ля
пълен член въз-ста-но-ви-те-лят
мн.ч. въз-ста-но-ви-те-ли
членувано въз-ста-но-ви-те-ли-те
бройна форма въз-ста-но-ви-те-ли
звателна форма въз-ста-но-ви-те-лю