възпламенител

Речник на българския език

възпламенител съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-п-ла-ме-ни-тел
непълен член въз-п-ла-ме-ни-те-ля
пълен член въз-п-ла-ме-ни-те-лят
мн.ч. въз-п-ла-ме-ни-те-ли
членувано въз-п-ла-ме-ни-те-ли-те
бройна форма въз-п-ла-ме-ни-те-ля
звателна форма