възпитавам

Речник на българския език

възпита̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възпита̀ваш, несв. и възпѝтам, св.
1. Кого, какво. Системно въздействам, влияя, за да формирам нечий характер. Мислех си, че съм успял да възпитам културен човек.
2. Какво, у Кого. Внушавам, приучвам. Възпитах у него уважение към възрастните хора.

Грешни изписвания (7)

  • вазпетавам
  • вазпетавъм
  • вазпитавам
  • вазпитавъм
  • възпетавам
  • възпетавъм
  • възпитавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-та-вам въз-пи-та-ва-ме
2 лице въз-пи-та-ваш въз-пи-та-ва-те
3 лице въз-пи-та-ва въз-пи-та-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-та-вах въз-пи-та-вах-ме
2 лице въз-пи-та-ва въз-пи-та-вах-те
3 лице въз-пи-та-ва въз-пи-та-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-та-вах въз-пи-та-вах-ме
2 лице въз-пи-та-ва-ше въз-пи-та-вах-те
3 лице въз-пи-та-ва-ше въз-пи-та-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитавал съм възпитавала съм възпитавало съм възпитавали сме
2 лице възпитавал си възпитавала си възпитавало си възпитавали сте
3 лице възпитавал е възпитавала е възпитавало е възпитавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпитавал бях възпитавала бях възпитавало бяхме възпитавали
2 лице беше възпитавал беше възпитавала беше възпитавало бяхте възпитавали
3 лице беше възпитавал беше възпитавала беше възпитавало бяха възпитавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпитавам ще възпитаваме
2 лице ще възпитаваш ще възпитавате
3 лице ще възпитава ще възпитават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпитавал ще съм възпитавала ще съм възпитавало ще сме възпитавали
2 лице ще си възпитавал ще си възпитавала ще си възпитавало ще сте възпитавали
3 лице ще е възпитавал ще е възпитавала ще е възпитавало ще са възпитавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпитавам щяхме да възпитаваме
2 лице щеше да възпитаваш щяхте да възпитавате
3 лице щеше да възпитава щяха да възпитават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпитавал щях да съм възпитавала щях да съм възпитавало щяхме да сме възпитавали
2 лице щеше да си възпитавал щеше да си възпитавала щеше да си възпитавало щяхте да сте възпитавали
3 лице щеше да е възпитавал щеше да е възпитавала щеше да е възпитавало щяха да са възпитавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитавал съм възпитавала съм възпитавало съм възпитавали сме
2 лице възпитавал си възпитавала си възпитавало си възпитавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитавал съм възпитавала съм възпитавало съм възпитавали сме
2 лице възпитавал си възпитавала си възпитавало си възпитавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпитавал била съм възпитавала било съм възпитавало били сме възпитавали
2 лице бил си възпитавал била си възпитавала било си възпитавало били сте възпитавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпитавам щяла съм да възпитавам щяло съм да възпитавам щели сме да възпитаваме
2 лице щял си да възпитаваш щяла си да възпитаваш щяло си да възпитаваш щели сте да възпитавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпитавал щяла съм да съм възпитавала щяло съм да съм възпитавало щели сме да сме възпитавали
2 лице щял си да си възпитавал щяла си да си възпитавала щяло си да си възпитавало щели сте да сте възпитавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпитавал бих възпитавала бих възпитавало бихме възпитавали
2 лице би възпитавал би възпитавала би възпитавало бихте възпитавали
3 лице би възпитавал би възпитавала би възпитавало биха възпитавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-пи-та-вай въз-пи-та-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-та-ван
непълен член въз-пи-та-ва-ния
пълен член въз-пи-та-ва-ни-ят
женски род въз-пи-та-ва-на
членувано въз-пи-та-ва-на-та
среден род въз-пи-та-ва-но
членувано въз-пи-та-ва-но-то
множествено число въз-пи-та-ва-ни
членувано въз-пи-та-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-та-вал
непълен член въз-пи-та-ва-лия
пълен член въз-пи-та-ва-ли-ят
женски род въз-пи-та-ва-ла
членувано въз-пи-та-ва-ла-та
среден род въз-пи-та-ва-ло
членувано въз-пи-та-ва-ло-то
множествено число въз-пи-та-ва-ли
членувано въз-пи-та-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-та-вал
женски род въз-пи-та-ва-ла
среден род въз-пи-та-ва-ло
множествено число въз-пи-та-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-та-ващ
непълен член въз-пи-та-ва-щия
пълен член въз-пи-та-ва-щи-ят
женски род въз-пи-та-ва-ща
членувано въз-пи-та-ва-ща-та
среден род въз-пи-та-ва-що
членувано въз-пи-та-ва-що-то
множествено число въз-пи-та-ва-щи
членувано въз-пи-та-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-пи-та-вай-ки