възвръщаемост

Речник на българския език

възвръща̀емост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

възвръщаемостта̀, само ед., ж. Възможност за обратно връщане на нещо вложено (средства, труд и т. н.) в по-голяма степен, в повече, с изгода за вложителя. Възвръщаемост на средствата. Степен на възвръщаемост.

Грешни изписвания (16)

  • вазвращаемос
  • вазвращаемус
  • вазвращаимос
  • вазвращаимус
  • вазвръщаемос
  • вазвръщаемус
  • вазвръщаимос
  • вазвръщаимус
  • възвращаемос
  • възвращаемус
  • възвращаимос
  • възвращаимус
  • възвръщаемос
  • възвръщаемус
  • възвръщаимос
  • възвръщаимус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-в-ръ-ща-е-мост
членувано въз-в-ръ-ща-е-мост-та
мн.ч. въз-в-ръ-ща-е-мос-ти
членувано въз-в-ръ-ща-е-мос-ти-те
звателна форма