възбял

Речник на българския език

въ̀збя̀л прилагателно име (тип 81) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-бял
непълен член въз-бе-лия
пълен член въз-бе-ли-ят
ж. р. въз-бя-ла
членувано въз-бя-ла-та
ср. р. въз-бя-ло
членувано въз-бя-ло-то
мн. ч. въз-бе-ли
членувано въз-бе-ли-те