вторник

Речник на българския език

вто̀рник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. вто̀рници, (два) вто̀рника, м. Денят след понеделник.

Грешни изписвания (3)

  • вторнек
  • фторнек
  • фторник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. втор-ник
непълен член втор-ни-ка
пълен член втор-ни-кът
мн.ч. втор-ни-ци
членувано втор-ни-ци-те
бройна форма втор-ни-ка
звателна форма