врясък

Речник на българския език

вря̀сък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. вря̀съци, (два) вря̀съка, м. Остър вик, писък; крясък.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • врясак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вря-сък
непълен член вря-съ-ка
пълен член вря-съ-кът
мн.ч. вря-съ-ци
членувано вря-съ-ци-те
бройна форма вря-съ-ка
звателна форма