връщам

Речник на българския език

връ̀щам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

връ̀щаш, несв. и въ̀рна, св.
1. Кого, какво. Насочвам да тръгне в обратна посока. Там двама полицаи връщат всички коли, пътят е затворен.
2. Кого, какво. Заставям да отиде или занасям там, където е бил. Тя го носи при мене, аз го връщам обратно. Бягай да върнеш оня човек, забрави си парите.
3. Какво, на кого. Давам обратно, което съм взел. Кога ще ми върнеш парите? Върна ли ѝ книгата?
4. Какво. Движа в обратна посока. Върни колата малко назад!
5. Кого. Отказвам услуга, среща; пъдя. Нали ти казах, че ще те върне, той пари не дава.
6. Какво, на кого. Отговарям със същото; отвръщам. Връщам му визитата. Ще ти върна тъпкано това, да знаеш!
връщам се/върна се. 1. — Отивам или идвам обратно там, където съм бил. Вечер тя се връщаше късно от работа. Винаги когато можеше, той се връщаше в тоя град, където бе живял толкова години.
2. Почвам отново да правя това, което съм прекъснал да правя. Утре се връщам на работа. Трябва да се върна към тоя ръкопис още един път.
3. Насочвам мисълта си назад. Искам да се върна на оня въпрос.

Грешни изписвания (3)

  • връштам
  • връштъм
  • връщъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице връ-щам връ-ща-ме
2 лице връ-щаш връ-ща-те
3 лице връ-ща връ-щат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице връ-щах връ-щах-ме
2 лице връ-ща връ-щах-те
3 лице връ-ща връ-ща-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице връ-щах връ-щах-ме
2 лице връ-ща-ше връ-щах-те
3 лице връ-ща-ше връ-ща-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връщал съм връщала съм връщало съм връщали сме
2 лице връщал си връщала си връщало си връщали сте
3 лице връщал е връщала е връщало е връщали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях връщал бях връщала бях връщало бяхме връщали
2 лице беше връщал беше връщала беше връщало бяхте връщали
3 лице беше връщал беше връщала беше връщало бяха връщали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще връщам ще връщаме
2 лице ще връщаш ще връщате
3 лице ще връща ще връщат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм връщал ще съм връщала ще съм връщало ще сме връщали
2 лице ще си връщал ще си връщала ще си връщало ще сте връщали
3 лице ще е връщал ще е връщала ще е връщало ще са връщали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да връщам щяхме да връщаме
2 лице щеше да връщаш щяхте да връщате
3 лице щеше да връща щяха да връщат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм връщал щях да съм връщала щях да съм връщало щяхме да сме връщали
2 лице щеше да си връщал щеше да си връщала щеше да си връщало щяхте да сте връщали
3 лице щеше да е връщал щеше да е връщала щеше да е връщало щяха да са връщали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връщал съм връщала съм връщало съм връщали сме
2 лице връщал си връщала си връщало си връщали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връщал съм връщала съм връщало съм връщали сме
2 лице връщал си връщала си връщало си връщали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм връщал била съм връщала било съм връщало били сме връщали
2 лице бил си връщал била си връщала било си връщало били сте връщали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да връщам щяла съм да връщам щяло съм да връщам щели сме да връщаме
2 лице щял си да връщаш щяла си да връщаш щяло си да връщаш щели сте да връщате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм връщал щяла съм да съм връщала щяло съм да съм връщало щели сме да сме връщали
2 лице щял си да си връщал щяла си да си връщала щяло си да си връщало щели сте да сте връщали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих връщал бих връщала бих връщало бихме връщали
2 лице би връщал би връщала би връщало бихте връщали
3 лице би връщал би връщала би връщало биха връщали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
връ-щай връ-щай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род връ-щан
непълен член връ-ща-ния
пълен член връ-ща-ни-ят
женски род връ-ща-на
членувано връ-ща-на-та
среден род връ-ща-но
членувано връ-ща-но-то
множествено число връ-ща-ни
членувано връ-ща-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род връ-щал
непълен член връ-ща-лия
пълен член връ-ща-ли-ят
женски род връ-ща-ла
членувано връ-ща-ла-та
среден род връ-ща-ло
членувано връ-ща-ло-то
множествено число връ-ща-ли
членувано връ-ща-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род връ-щал
женски род връ-ща-ла
среден род връ-ща-ло
множествено число връ-ща-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род връ-щащ
непълен член връ-ща-щия
пълен член връ-ща-щи-ят
женски род връ-ща-ща
членувано връ-ща-ща-та
среден род връ-ща-що
членувано връ-ща-що-то
множествено число връ-ща-щи
членувано връ-ща-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

връ-щай-ки