връшник

Речник на българския език

връ̀шник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене

Грешни изписвания (1)

  • връшнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връш-ник
непълен член връш-ни-ка
пълен член връш-ни-кът
мн.ч. връш-ни-ци
членувано връш-ни-ци-те
бройна форма връш-ни-ка
звателна форма