връстник

Речник на българския език

връстнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. връстнѝци, м. Човек, който е на еднаква възраст с друг човек. Излязохме връстници.

Грешни изписвания (3)

  • врасник
  • врастник
  • връсник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връс-т-ник
непълен член връс-т-ни-ка
пълен член връс-т-ни-кът
мн.ч. връс-т-ни-ци
членувано връс-т-ни-ци-те
бройна форма връс-т-ни-ци
звателна форма връс-т-ни-ко