вретенар

Речник на българския език

вретена̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

вретена̀рят, вретена̀ря, мн. вретена̀ри, м. Циганин, който прави и продава вретена.

Грешни изписвания (3)

  • вретинар
  • вритенар
  • вритинар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вре-те-нар
непълен член вре-те-на-ря
пълен член вре-те-на-рят
мн.ч. вре-те-на-ри
членувано вре-те-на-ри-те
бройна форма вре-те-на-ри
звателна форма вре-те-на-рю