впряг

Речник на българския език

впряг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

впря̀гът, впря̀га, мн. впря̀гове, (два) впря̀га, м. Двойка животни, впрегнати заедно.

Грешни изписвания (2)

  • впрък
  • впряк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. впряг
непълен член впря-га
пълен член впря-гът
мн.ч. впря-го-ве
членувано впря-го-ве-те
бройна форма впря-га
звателна форма