волунтаризъм

Речник на българския език

волунтарѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Направление във философията, приписващо на божествената или човешката воля основна роля в развитието на природата и обществото.
2. Прен. Пренебр. Субективизъм в политиката и обществения живот, който игнорира обективно съществуващите условия и закономерности.

Грешни изписвания (15)

  • волонтаризам
  • волонтаризъм
  • волонтъризам
  • волонтъризъм
  • волунтаризам
  • волунтъризам
  • волунтъризъм
  • вулонтаризам
  • вулонтаризъм
  • вулонтъризам
  • вулонтъризъм
  • вулунтаризам
  • вулунтаризъм
  • вулунтъризам
  • вулунтъризъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-лун-та-ри-зъм
непълен член во-лун-та-риз-ма
пълен член во-лун-та-риз-мът
мн.ч. во-лун-та-риз-ми
членувано во-лун-та-риз-ми-те
бройна форма во-лун-та-ри-зъ-ма
звателна форма