волт

Речник на българския език

волт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

во̀лтът, во̀лта, мн. во̀лтове, (два) во̀лта, м. Спец. Единица за измерване напрежението на електрическия ток.
прил. во̀лтов, во̀лтова, во̀лтово, мн. во̀лтови. Волтова дъга.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. волт
непълен член вол-та
пълен член вол-тът
мн.ч. вол-то-ве
членувано вол-то-ве-те
бройна форма вол-та
звателна форма