военнослужещ

Речник на българския език

военнослу̀жещ съществително име, мъжки род (тип 5) редактиране

Значение

военнослу̀жещият, военнослу̀жещия, мн. военнослу̀жещи, м. Лице, което е на военна служба.

Грешни изписвания (31)

  • военнослужищ
  • военнуслужещ
  • военнуслужищ
  • военослужещ
  • военослужищ
  • военуслужещ
  • военуслужищ
  • воиннослужещ
  • воиннослужищ
  • воиннуслужещ
  • воиннуслужищ
  • воинослужещ
  • воинослужищ
  • воинуслужещ
  • воинуслужищ
  • вуеннослужещ
  • вуеннослужищ
  • вуеннуслужещ
  • вуеннуслужищ
  • вуенослужещ
  • вуенослужищ
  • вуенуслужещ
  • вуенуслужищ
  • вуиннослужещ
  • вуиннослужищ
  • вуиннуслужещ
  • вуиннуслужищ
  • вуинослужещ
  • вуинослужищ
  • вуинуслужещ
  • вуинуслужищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-ен-нос-лу-жещ
непълен член во-ен-нос-лу-же-щия
пълен член во-ен-нос-лу-же-щи-ят
мн.ч. во-ен-нос-лу-же-щи
членувано во-ен-нос-лу-же-щи-те
бройна форма во-ен-нос-лу-же-щи
звателна форма