воденичар

Речник на българския език

воденича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

воденича̀рят, воденича̀ря, мн. воденича̀ри, м. Човек, който има воденица и/или работи във воденица.
прил. воденича̀рски, воденича̀рска, воденича̀рско, мн. воденича̀рски.

Грешни изписвания (7)

  • воденечар
  • водинечар
  • водиничар
  • вуденечар
  • вуденичар
  • вудинечар
  • вудиничар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-де-ни-чар
непълен член во-де-ни-ча-ря
пълен член во-де-ни-ча-рят
мн.ч. во-де-ни-ча-ри
членувано во-де-ни-ча-ри-те
бройна форма во-де-ни-ча-ри
звателна форма во-де-ни-ча-рю