внос

Речник на българския език

внос съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

вно̀сът, вно̀са, само ед., м. Доставка на стоки от чужбина за вътрешния пазар. Вносът ще се разшири. Прекратява се вносът от тая страна.
прил. вно̀сен, вно̀сна, вно̀сно, мн. вно̀сни. Вносни стоки. Вносна продукция.
Членски внос. — Периодично плащана парична сума за членство в партия, клуб, организация.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. внос
непълен член вно-са
пълен член вно-сът
мн.ч. вно-со-ве
членувано вно-со-ве-те
бройна форма вно-са
звателна форма