випускник

Речник на българския език

вѝпускник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. вѝпускници, м. Ученик в последния клас, пред завършване.

Грешни изписвания (3)

  • випоскнек
  • випоскник
  • випускнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-пус-к-ник
непълен член ви-пус-к-ни-ка
пълен член ви-пус-к-ни-кът
мн.ч. ви-пус-к-ни-ци
членувано ви-пус-к-ни-ци-те
бройна форма ви-пус-к-ни-ци
звателна форма ви-пус-к-ни-ко