виконт

Речник на българския език

вико̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. вико̀нти, м. Във Франция, Англия: титла на благородник между барон и граф, а също лице, което има тази титла.

Грешни изписвания (1)

  • веконт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-конт
непълен член ви-кон-та
пълен член ви-кон-тът
мн.ч. ви-кон-ти
членувано ви-кон-ти-те
бройна форма ви-кон-ти
звателна форма ви-кон-те