взлом

Речник на българския език

взлом съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

взло̀мът, взло̀ма, само ед., м. Проникване в помещение чрез разбиване на врата, прозорец и под. Кражба с взлом.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. взлом
непълен член взло-ма
пълен член взло-мът
мн.ч. взло-мо-ве
членувано взло-мо-ве-те
бройна форма взло-ма
звателна форма