вземам

Речник на българския език

взѐмам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

взѐмаш, несв. и взѐма, св.
1. Какво. Поемам с ръце. Вземи тая книга и я сложи в библиотеката.
2. Какво. Поемам с уста; поглъщам, ям, пия. Лекарства вземаш ли? Вземам аналгин. Вземам отрова.
3. Кого, какво. Водя, отнасям със себе си. Като отида на гости, ще ви взема и вас. Ще ме вземете ли до града? Вземай чантата и бягай!
4. Какво. Получавам, придобивам; купувам. Колко вземаш на месец? Откъде взехте черешите?
5. Кого, какво. Приемам, прибирам; назначавам. Взех това котенце да го гледам. Взех го на квартира. Взеха го на работа в министерството.
6. Разг. Кого. Женя се. Кой ще я вземе такава грозница?
7. Какво. Качвам се да пътувам. Вземам автобуса. Ще взема влак.
8. Разг. Какво. Успешно издържам. Взе ли изпита?
9. Почвам, започвам. Взе да пише по-добре.
вземам се/взема се. 1. — Разг. Появявам се. Откъде се взе пък тоя!
2. Разг. Смятам се, мисля се, възприемам се. Ти май се взе много на сериозно.
вземам си/взема си. — Купувам за себе си. Взехме си нов телевизор.
същ. взѐмане, мн. взѐмания, ср.
• Вземам/взема интервю. — Интервюирам.
• Вземам/взема преднина. — Изпреварвам.
• Вземам/взема решение. — Решавам.
• Вземам/взема участие. — Участвам.
• Вземам/взема акъла — (на някого). Разг. Смайвам, учудвам (някого).
• Вземам/взема властта. — Идвам на власт.
• Вземам/взема (малко) въздух. — Разг. Поразведрявам се, почивам си за кратко навън.
• Вземам/взема (си) довиждане. — Разделям се, сбогувам се.
• Вземам/взема думата. — Изказвам се.
• Вземам/взема душ. — Къпя се под душ.
• Вземам/взема здравето — (на някого). Разг. Искам много от някого, не му давам мира.
• Вземам/взема мерки. — Предприемам извършване на нещо необходимо.
• Вземам/взема мярка. — Определям размера, необходим за изработване на дреха, обувки или предмет, мебел.
• Вземам/взема отношение. — Казвам своето мнение.
• Вземам/взема под внимание. — Съобразявам се.
• Вземам/взема предвид. — Съобразявам се, отчитам.
• Вземам/взема си бележка. — Съгласявам се с критика, укор.
• Вземам/взема страха — (на някого). Разг. Уплашвам.
• Вземам/взема уроци. — Посещавам уроци срещу заплащане. • Взел-дал. Разг. Изгубил сили, изнемощял. • Вземане-даване. Разг. Взаимоотношения, връзки. Не искам да имам вземане-даване с такива като него.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • вземъм
  • взимам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице взе-мам взе-ма-ме
2 лице взе-маш взе-ма-те
3 лице взе-ма взе-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице взе-мах взе-мах-ме
2 лице взе-ма взе-мах-те
3 лице взе-ма взе-ма-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице взе-мах взе-мах-ме
2 лице взе-ма-ше взе-мах-те
3 лице взе-ма-ше взе-ма-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вземал съм вземала съм вземало съм вземали сме
2 лице вземал си вземала си вземало си вземали сте
3 лице вземал е вземала е вземало е вземали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вземал бях вземала бях вземало бяхме вземали
2 лице беше вземал беше вземала беше вземало бяхте вземали
3 лице беше вземал беше вземала беше вземало бяха вземали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вземам ще вземаме
2 лице ще вземаш ще вземате
3 лице ще взема ще вземат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вземал ще съм вземала ще съм вземало ще сме вземали
2 лице ще си вземал ще си вземала ще си вземало ще сте вземали
3 лице ще е вземал ще е вземала ще е вземало ще са вземали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вземам щяхме да вземаме
2 лице щеше да вземаш щяхте да вземате
3 лице щеше да взема щяха да вземат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вземал щях да съм вземала щях да съм вземало щяхме да сме вземали
2 лице щеше да си вземал щеше да си вземала щеше да си вземало щяхте да сте вземали
3 лице щеше да е вземал щеше да е вземала щеше да е вземало щяха да са вземали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вземал съм вземала съм вземало съм вземали сме
2 лице вземал си вземала си вземало си вземали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вземал съм вземала съм вземало съм вземали сме
2 лице вземал си вземала си вземало си вземали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вземал била съм вземала било съм вземало били сме вземали
2 лице бил си вземал била си вземала било си вземало били сте вземали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вземам щяла съм да вземам щяло съм да вземам щели сме да вземаме
2 лице щял си да вземаш щяла си да вземаш щяло си да вземаш щели сте да вземате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вземал щяла съм да съм вземала щяло съм да съм вземало щели сме да сме вземали
2 лице щял си да си вземал щяла си да си вземала щяло си да си вземало щели сте да сте вземали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вземал бих вземала бих вземало бихме вземали
2 лице би вземал би вземала би вземало бихте вземали
3 лице би вземал би вземала би вземало биха вземали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
взе-май взе-май-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род взе-ман
непълен член взе-ма-ния
пълен член взе-ма-ни-ят
женски род взе-ма-на
членувано взе-ма-на-та
среден род взе-ма-но
членувано взе-ма-но-то
множествено число взе-ма-ни
членувано взе-ма-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род взе-мал
непълен член взе-ма-лия
пълен член взе-ма-ли-ят
женски род взе-ма-ла
членувано взе-ма-ла-та
среден род взе-ма-ло
членувано взе-ма-ло-то
множествено число взе-ма-ли
членувано взе-ма-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род взе-мал
женски род взе-ма-ла
среден род взе-ма-ло
множествено число взе-ма-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род взе-мащ
непълен член взе-ма-щия
пълен член взе-ма-щи-ят
женски род взе-ма-ща
членувано взе-ма-ща-та
среден род взе-ма-що
членувано взе-ма-що-то
множествено число взе-ма-щи
членувано взе-ма-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

взе-май-ки

Връзки