вец

Речник на българския език

вец съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вец
непълен член ве-ца
пълен член ве-цът
мн.ч. ве-цо-ве
членувано ве-цо-ве-те
бройна форма ве-ца
звателна форма