вехтошар

Речник на българския език

вехтоша̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

вехтоша̀рят, вехтоша̀ря, мн. вехтоша̀ри, м.
1. Търговец на стари, износени дрехи, предмети.
2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който събира всякакви отпадъци; скитник, просяк.
прил. вехтоша̀рски, вехтоша̀рска, вехтоша̀рско, мн. вехтоша̀рски. Вехтошарски магазин.

Грешни изписвания (3)

  • вехтушар
  • вихтошар
  • вихтушар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вех-то-шар
непълен член вех-то-ша-ря
пълен член вех-то-ша-рят
мн.ч. вех-то-ша-ри
членувано вех-то-ша-ри-те
бройна форма вех-то-ша-ри
звателна форма вех-то-ша-рю