ветрилник

Речник на българския език

ветрѝлник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ветрѝлници, (два) ветрѝлника, м. Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя ветрилник.

Грешни изписвания (3)

  • ветрилнек
  • витрилнек
  • витрилник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вет-рил-ник
непълен член вет-рил-ни-ка
пълен член вет-рил-ни-кът
мн.ч. вет-рил-ни-ци
членувано вет-рил-ни-ци-те
бройна форма вет-рил-ни-ка
звателна форма