ветеринар

Речник на българския език

ветерина̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

ветерина̀рят, ветерина̀ря, мн. ветерина̀ри, м. Разг. Ветеринарен лекар или техник.

Грешни изписвания (7)

  • ветеренар
  • ветиренар
  • ветиринар
  • витеренар
  • витеринар
  • витиренар
  • витиринар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-те-ри-нар
непълен член ве-те-ри-на-ря
пълен член ве-те-ри-на-рят
мн.ч. ве-те-ри-на-ри
членувано ве-те-ри-на-ри-те
бройна форма ве-те-ри-на-ри
звателна форма ве-те-ри-на-рю