вестявам се

Речник на българския език

вестя̀вам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

вестя̀ваш се, несв. и вестя̀ се, св. Идвам, явявам се за малко; мярвам се. Вестява се от време на време и пак изчезва за цели месеци.

Грешни изписвания (7)

  • вестявам си
  • вестявъм се
  • вестявъм си
  • вистявам се
  • вистявам си
  • вистявъм се
  • вистявъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вес-тя-вам вес-тя-ва-ме
2 лице вес-тя-ваш вес-тя-ва-те
3 лице вес-тя-ва вес-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вес-тя-вах вес-тя-вах-ме
2 лице вес-тя-ва вес-тя-вах-те
3 лице вес-тя-ва вес-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вес-тя-вах вес-тя-вах-ме
2 лице вес-тя-ва-ше вес-тя-вах-те
3 лице вес-тя-ва-ше вес-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вестявал съм вестявала съм вестявало съм вестявали сме
2 лице вестявал си вестявала си вестявало си вестявали сте
3 лице вестявал е вестявала е вестявало е вестявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вестявал бях вестявала бях вестявало бяхме вестявали
2 лице беше вестявал беше вестявала беше вестявало бяхте вестявали
3 лице беше вестявал беше вестявала беше вестявало бяха вестявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вестявам ще вестяваме
2 лице ще вестяваш ще вестявате
3 лице ще вестява ще вестяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вестявал ще съм вестявала ще съм вестявало ще сме вестявали
2 лице ще си вестявал ще си вестявала ще си вестявало ще сте вестявали
3 лице ще е вестявал ще е вестявала ще е вестявало ще са вестявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вестявам щяхме да вестяваме
2 лице щеше да вестяваш щяхте да вестявате
3 лице щеше да вестява щяха да вестяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вестявал щях да съм вестявала щях да съм вестявало щяхме да сме вестявали
2 лице щеше да си вестявал щеше да си вестявала щеше да си вестявало щяхте да сте вестявали
3 лице щеше да е вестявал щеше да е вестявала щеше да е вестявало щяха да са вестявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вестявал съм вестявала съм вестявало съм вестявали сме
2 лице вестявал си вестявала си вестявало си вестявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вестявал съм вестявала съм вестявало съм вестявали сме
2 лице вестявал си вестявала си вестявало си вестявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вестявал била съм вестявала било съм вестявало били сме вестявали
2 лице бил си вестявал била си вестявала било си вестявало били сте вестявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вестявам щяла съм да вестявам щяло съм да вестявам щели сме да вестяваме
2 лице щял си да вестяваш щяла си да вестяваш щяло си да вестяваш щели сте да вестявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вестявал щяла съм да съм вестявала щяло съм да съм вестявало щели сме да сме вестявали
2 лице щял си да си вестявал щяла си да си вестявала щяло си да си вестявало щели сте да сте вестявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вестявал бих вестявала бих вестявало бихме вестявали
2 лице би вестявал би вестявала би вестявало бихте вестявали
3 лице би вестявал би вестявала би вестявало биха вестявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вес-тя-вай вес-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вес-тя-вал
непълен член вес-тя-ва-лия
пълен член вес-тя-ва-ли-ят
женски род вес-тя-ва-ла
членувано вес-тя-ва-ла-та
среден род вес-тя-ва-ло
членувано вес-тя-ва-ло-то
множествено число вес-тя-ва-ли
членувано вес-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вес-тя-вал
женски род вес-тя-ва-ла
среден род вес-тя-ва-ло
множествено число вес-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вес-тя-ващ
непълен член вес-тя-ва-щия
пълен член вес-тя-ва-щи-ят
женски род вес-тя-ва-ща
членувано вес-тя-ва-ща-та
среден род вес-тя-ва-що
членувано вес-тя-ва-що-то
множествено число вес-тя-ва-щи
членувано вес-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вес-тя-вай-ки