вестявал

Речник на българския език

1. вестявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вестявал е производна форма на вестявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вестявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вестявал е производна форма на вестявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вестявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вестявал е производна форма на вестявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вестявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вестявал е производна форма на вестявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).