верификация

Речник на българския език

верифика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Установяване, удостоверяване на истината; свидетелство.

Грешни изписвания (47)

  • верификациъ
  • верефекацеа
  • верефекацеъ
  • верефекацея
  • верефекациа
  • верефекациъ
  • верефекация
  • верефикацеа
  • верефикацеъ
  • верефикацея
  • верефикациа
  • верефикациъ
  • верефикация
  • верифекацеа
  • верифекацеъ
  • верифекацея
  • верифекациа
  • верифекациъ
  • верифекация
  • верификацеа
  • верификацеъ
  • верификацея
  • верификациа
  • вирефекацеа
  • вирефекацеъ
  • вирефекацея
  • вирефекациа
  • вирефекациъ
  • вирефекация
  • вирефикацеа
  • вирефикацеъ
  • вирефикацея
  • вирефикациа
  • вирефикациъ
  • вирефикация
  • вирифекацеа
  • вирифекацеъ
  • вирифекацея
  • вирифекациа
  • вирифекациъ
  • вирифекация
  • вирификацеа
  • вирификацеъ
  • вирификацея
  • вирификациа
  • вирификациъ
  • вирификация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ри-фи-ка-ция
членувано ве-ри-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. ве-ри-фи-ка-ции
членувано ве-ри-фи-ка-ци-и-те
звателна форма