ваятел

Речник на българския език

вая̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

вая̀телят, вая̀теля, мн. вая̀тели, м. Творец, който вае (в 1 знач.).

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ваятил
  • въятел
  • въятил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-я-тел
непълен член ва-я-те-ля
пълен член ва-я-те-лят
мн.ч. ва-я-те-ли
членувано ва-я-те-ли-те
бройна форма ва-я-те-ли
звателна форма ва-я-те-лю