валенция

Речник на българския език

валѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. валѐнции, ж. Спец. В химията — числото, което показва броя на водородните атоми, които може да свърже или да измести един атом от даден елемент.

Грешни изписвания (11)

  • валенцеа
  • валенцеъ
  • валенцея
  • валенциа
  • валенциъ
  • въленцеа
  • въленцеъ
  • въленцея
  • въленциа
  • въленциъ
  • въленция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-лен-ция
членувано ва-лен-ци-я-та
мн.ч. ва-лен-ции
членувано ва-лен-ци-и-те
звателна форма