бялка

Речник на българския език

1. бя̀лка — съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

мн. бѐлки, ж. Дребно горско животно от рода на златките с ценна кафява кожа.

Грешни изписвания (1)

  • бялкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бял-ка
членувано бял-ка-та
мн.ч. бел-ки
членувано бел-ки-те
звателна форма —

2. Бя̀лка — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Бялкъ

Връзки