бъчвар

Речник на българския език

бъчва̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

бъчва̀рят, бъчва̀ря, мн. бъчва̀ри, м. Човек, чийто занаят е да изработва бъчви и под. дървени съдове.

Грешни изписвания (1)

  • бачвар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъч-вар
непълен член бъч-ва-ря
пълен член бъч-ва-рят
мн.ч. бъч-ва-ри
членувано бъч-ва-ри-те
бройна форма бъч-ва-ри
звателна форма бъч-ва-рю