бъбрек

Речник на българския език

бъ̀брек съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. бъ̀бреци, (два) бъ̀брека, м. Вътрешен чифтен орган, чрез който се отделя урината от кръвта.
прил. бъ̀бречен, бъ̀бречна, бъ̀бречно, мн. бъ̀бречни. Бъбречна криза.

Грешни изписвания (1)

  • бъбрик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъб-рек
непълен член бъб-ре-ка
пълен член бъб-ре-кът
мн.ч. бъб-ре-ци
членувано бъб-ре-ци-те
бройна форма бъб-ре-ка
звателна форма