бутик

Речник на българския език

бутѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. бутѝци, (два) бутѝка, м. Малък магазин за продажба на изделия (дрехи, козметика, обувки, украшения) по последната мода.

Грешни изписвания (1)

  • ботик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-тик
непълен член бу-ти-ка
пълен член бу-ти-кът
мн.ч. бу-ти-ци
членувано бу-ти-ци-те
бройна форма бу-ти-ка
звателна форма