бундестим

Речник на българския език

бу̀ндестѝм съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бундистим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бун-дес-тим
непълен член бун-дес-ти-ма
пълен член бун-дес-ти-мът
мн.ч. бун-дес-ти-мо-ве
членувано бун-дес-ти-мо-ве-те
бройна форма бун-дес-ти-ма
звателна форма