бум

Речник на българския език

бум съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

междум. За подражаване на звука на гърмеж, изстрел или на подобен звук.



бу̀мът, бу̀ма, само ед., м. Сензация, популярност, шум; бързо покачване на интереса. Филмът предизвика истински бум.
Бум на цените.Разг. Бързо покачване на цените на стоките.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бум
непълен член бу-ма
пълен член бу-мът
мн.ч. бу-мо-ве
членувано бу-мо-ве-те
бройна форма бу-ма
звателна форма