будѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
будѝтелят, будѝтеля, мн. будѝтели, м. Деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ.
Грешни изписвания (3)
- бодител
- бодитил
- будитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бу-ди-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | бу-ди-те-ля | |
| пълен член | бу-ди-те-лят | |
| мн.ч. | бу-ди-те-ли | |
| членувано | бу-ди-те-ли-те | |
| бройна форма | бу-ди-те-ли | |
| звателна форма | бу-ди-те-лю | |