будител

Речник на българския език

будѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

будѝтелят, будѝтеля, мн. будѝтели, м. Деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ.

Грешни изписвания (3)

  • бодител
  • бодитил
  • будитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ди-тел
непълен член бу-ди-те-ля
пълен член бу-ди-те-лят
мн.ч. бу-ди-те-ли
членувано бу-ди-те-ли-те
бройна форма бу-ди-те-ли
звателна форма бу-ди-те-лю