бубар

Речник на българския език

буба̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

буба̀рят, буба̀ря, мн. буба̀ри, м. Човек, който отглежда буби.
прил. буба̀рски, буба̀рска, буба̀рско, мн. буба̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • бобар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-бар
непълен член бу-ба-ря
пълен член бу-ба-рят
мн.ч. бу-ба-ри
членувано бу-ба-ри-те
бройна форма бу-ба-ри
звателна форма бу-ба-рю

Връзки