бряст

Речник на българския език

1. бряст съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бря̀стът, бря̀ста, мн. бря̀стове, (два) бря̀ста, м. Широколистно клонесто дърво с твърда, трайна и тежка дървесина, която се употребява за мебели и дървен материал.
прил. бря̀стов, бря̀стова, бря̀стово, мн. бря̀стови.

Грешни изписвания (1)

  • бръст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бряст
непълен член бряс-та
пълен член бряс-тът
мн.ч. бряс-то-ве
членувано бряс-то-ве-те
бройна форма бряс-та
звателна форма

2. Бряст географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бръст