брънч

Речник на българския език

брънч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брънч
непълен член брън-ча
пълен член брън-чът
мн.ч. брън-чо-ве
членувано брън-чо-ве-те
бройна форма брън-ча
звателна форма