бром

Речник на българския език

бром — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бро̀мът, бро̀ма, само ед., м. Спец. Химически елемент — тежка червено-кафява течност с остра задушлива миризма, която има приложение в медицината.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бром
непълен член бро-ма
пълен член бро-мът
мн.ч. бро-мо-ве
членувано бро-мо-ве-те
бройна форма бро-ма
звателна форма —

Връзки