броител

Речник на българския език

броител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-и-тел
непълен член бро-и-те-ля
пълен член бро-и-те-лят
мн.ч. бро-и-те-ли
членувано бро-и-те-ли-те
бройна форма бро-и-те-ли
звателна форма бро-и-те-лю