бродяга

Речник на българския език

бродя̀га съществително име, мъжки род (тип 38b) редактиране

Значение

мн. бродя̀ги, м. Остар. Скитник.

Грешни изписвания (3)

  • бродягъ
  • брудяга
  • брудягъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-дя-га
непълен член бро-дя-га-та
пълен член бро-дя-га-та
мн.ч. бро-дя-ги
членувано бро-дя-ги-те
бройна форма бро-дя-ги
звателна форма бро-дя-го