брод

Речник на българския език

1. брод съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бро̀дът, бро̀да, мн. бро̀дове, (два) бро̀да, м. Плитко или тихо място в река, където е удобно да се прегази или да се премине с кола.

Грешни изписвания (1)

  • брот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брод
непълен член бро-да
пълен член бро-дът
мн.ч. бро-до-ве
членувано бро-до-ве-те
бройна форма бро-да
звателна форма

2. Брод географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • брот
  • Брот