брич

Речник на българския език

брич — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

брѝчът, брѝча, само ед., м. или брѝчове само мн. Вид панталони, широки до колената, а надолу съвсем тесни, които обикн. се носят с ботуши.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брич
непълен член бри-ча
пълен член бри-чът
мн.ч. бри-чо-ве
членувано бри-чо-ве-те
бройна форма бри-ча
звателна форма —

Връзки