бриз

Речник на българския език

бриз — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

брѝзът, брѝза, мн. брѝзи, м. Слаб крайморски вятър, който през деня духа от морето към сушата, а през нощта — обратно.

Грешни изписвания (1)

  • брис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бриз
непълен член бри-за
пълен член бри-зът
мн.ч. бри-зо-ве
членувано бри-зо-ве-те
бройна форма бри-за
звателна форма —

Връзки