бридж

Речник на българския език

бридж съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

брѝджът, брѝджа, само ед., м. Вид игра на карти за две двойки играчи, при която едната двойка обявява резултат и се стреми да го постигне, за да спечели.

Грешни изписвания (1)

  • бридш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бридж
непълен член бри-джа
пълен член бри-джът
мн.ч. бри-джо-ве
членувано бри-джо-ве-те
бройна форма бри-джа
звателна форма