брейк

Речник на българския език

брейк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брейк
непълен член брей-ка
пълен член брей-кът
мн.ч. брей-ко-ве
членувано брей-ко-ве-те
бройна форма брей-ка
звателна форма