братец

Речник на българския език

бра̀тец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

вж. брат

Грешни изписвания (1)

  • братиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-тец
непълен член бра-те-ца
пълен член бра-те-цът
мн.ч. брат-ци
членувано брат-ци-те
бройна форма брат-ци
звателна форма бра-те-цо