бранд

Речник на българския език

бранд съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • брант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бранд
непълен член бран-да
пълен член бран-дът
мн.ч. бран-до-ве
членувано бран-до-ве-те
бройна форма бран-да
звателна форма